Само ден след като вдигнахме наздравици за Царят на червените сортове – Каберне, отново имаме повод за празник!

Тази година на 6 септември, а поначало - всеки първи петък на месец септември, не само в Италия, а по целия свят се лее Кианти (Chianti). И често се гарнира с опера. Това е духът на Международния ден на Кианти.

В световните енциклопедии по география на виното, Кианти е обозначена като зона с контролирано (и гарантирано) наименование за произход в Тоскана, за червено вино – DOC и DOCG.

Кианти се простира върху хълмовете между Флоренция и Сиена и се счита за едно от най-красивите кътчета на Европа. Старинни вили и замъци сред кипариси, маслини, лимони и лозя докъде ви стига погледа в умопомрачително красиви пейзажи… Това е Кианти!

Първите свидетелства за вино Кианти датират от XIV в., когато е написано, че лозарството процъфтява из хълмовете около Флоренция. Около 1250 година между градовете Кастелина, Гайоле и Рада е създадено едно военно обединение, наречено „Лига на Кианти“ (Лега дел Кианти), което води до това, че виното от този район получава същото име. От 1398 г. е най-ранният известен запис за вино Кианти, но там е отбелязано, че това е бяло вино, въпреки че по същото време в подобни документи се обсъждат и червените вина на Кианти.

Първият опит за класификация на Кианти е през 1427 година, но Великият херцог на Тоскана - Козимо III Медичи, едва през 1716 издава указ, с който определя трите селища от Лега дел Кианти - Кастелина, Гайоле и Рада, както и землището около селото Греве, като единствените официално признати производители на Кианти.

Днес това е сърцето на зоната, която наричаме Кианти Класико (Chianti Classico), и от която идват едни от най-добрите вина на региона. През юли 1932 г. италианското правителство разширява зоната, включвайки в нея отдалечените райони на Barberino Val d'Elsa, Chiocchio, Robbiano, San Casciano и Strada. Следват още разширения (1967 г.), и така в крайна сметка днес Кианти покрива огромна площ от Тоскана (около 70 000 хектара), която са разделя на седем подрегиона, всеки от които има право да използва името Кианти:

Chianti Classico

Chianti Montalbano

Chianti Colli Fiorentini

Chianti Rufina

Chianti Colli Senesi

Chianti Colline Pisane

Chianti Colli Aretini

 Което и да е виното, от кое да е от Киантитата, в основата му винаги е един сорт – Sangiovese (Санджовезе). Санджовезе има множество псевдоними - Brunello, Montepulciano, Morellino, Pignolo, Sangioveto и Prugnolo Gentile - всеки от които има огромно количество клонове – заедно са близо 240 на брой! Името Sangiovese означава в превод "кръвта на Юпитер" и се предполага, че е древен сорт, познат още на етруските. По всяка вероятност родината му е Тоскана, но твърди доказателства за това няма. Той е много родовит, с много високи киселини, не особено добре обагрен (цветовете на вината от Санджовезе са максимум средно интензивен рубин или прозирен гранат), а танините му са стегнати и твърди. Ароматите на типичното Кианти са на череша, сладка вишна с костилка, нежни цветисти нотки и добре изразени кожа, дим, месо, доматено листо и шоколад при отлежаване в дъб.

Ако поднасяте по-млади Кианти изберете класическата италианска пица за партньор на виното, но ако си имате работа с по-специална, отлежала резерва, сервирайте с червени меса на скара или печени.