Български вина

над 4000 години, доказани с намерените антични съдове и исторически сведения още от времето на траките. През времето на комунистическия режим държават се превръща в трета в света по производство на вино, което изнася основно към Русия и Западноевропейските държави, в частност Великобритания.  Това е и времето на активно засаждане на френските сортове мерло и каберне совиньон и загърбване на ендемичните видове. След падането на режима влошеното качество и намаляването на производството постепенно водят до загубване на тези позиции и пазари. Към днешно време обаче се забелязва повишен интерес към тази индустрия и все повече нараства броят на обещаващи млади пионери в виното, стремящи се към завръщане на качеството и обръщащи поглед към местните сортове. Виното неизменно присъства в бита на българина и е силно вплетено в народното творчество и традиции. Това вероятно не е случайно, имайки пред вид, че това са земите, родина на Дионис, богът на виното при траките и елините, а по-късно и на римляните под името Бакхус. Доскоро основно позната като евтин доставчик на не съвсем качествено вино от международни сортове, днес България постепенно намира своята идентичност като модерна нация за производство на вино, откривайки нови тероари, сортове грозде и стилове.

Кои са сортовете и регионите във България?

Осовните лозови насаждения са с каберне совиньон, мерло, шардоне, ризлинг и мускат, а напоследък и совиньон блан. Тези френски сортове са донесени в България през 60-те години на миналия век в разгара на комунистическото управление, поради което тяхната висока производителност, когато е имало нужда да се отговори на количественото пазарно търсене. В днешно време обаче все повече погледите се обръщат към традиционни сортове като Кадарка (Гъмза), Мавруд и тези от Мелнишкото семейство - Мелник 55, Широка Мелнишка лоза.

Два са официално признатите подрегиони с ниво ЗГУ (Защитено географско указание, еквивалент на френски IGP или италиански IGT) - Дунавска равнина, включително Североизточния черноморски регион и Тракийска низина, включително Долината на река Струма и южната част на Черноморския регион. В допълнение все пак има 52 обозначения на ниво PDO (AOP / DO / DOC), но само малка част от тях се използват на практика. Тези малки региони обикновено защитават ендемични сортове, имат силна терарна изразеност и тепърва ще добиват популярност и значение. Осевен мерло и каберне совиньон в последните години се наблюдава значително увеличение на насажденията със сира, а някои производители експериментират и с трудния сорт пино ноар. Автохтонните сортове все още представляват незначителна част от винопроизводството, но в последните години и тук има тенденция за промяна. Все повече млади енолози работят успешно с червените сортове мавруд, мелник, гъмза, рубин (местна кръстоска на небиоло и сира), а от белите - с димят и местните разновидности на мускатите, като например тамянка и други.

Как да изберем хубаво българско вино?

Съдейки по народния фолклор, че хубавото вино е горчиво, значи, че традиционното разбиране у българина за хубаво вино е това с плътен рубинено червен цвят, наситени танини и високи алкохолни градуси. Като се вземат пред вид и климатичните характеристики на страната, става ясно, че основни предпочитания биха се дали на вината, произведени в Горнотракийската низина. Следвайки желанието си да удовлетвори този клиентски вкус, по-голямата част от утвърдените винарни са позиционирани именно там и сред насажденията им преобладават интернационалните сортове. Пак там обаче са и подходящите условия за мавруд и рубин - сортове, заслужено получаващи все повече и повече внимание, както от чуждестранните пазари, така и на местно ниво. Като правило малките винарни с фокус имат повече тероарна изразеност и излизат на фокус пред виноценителите. Що се отнася до белите вина, ако отново се опрем на народното творчество, ще стигнем до единствената песен за бялото вино - “ой ти бяло вино, що не си червено”. Оставяйки шегата настрана, България всъщност традиционно е добър винопроизводител на бели вина, наред с червените, като тук разбира се, вниманието се насочва към Дунавската равнина поради по-хладния климат там. В Seewines основна цел на селекционерите е да откриват малки, скрити съкровища, затова можете да се доверите смело на селекцията и да откриете както традиционни качествени вина, така и интересни представители на новото време и тенденции към по-плодови и леки вина с тероарна насоченост.